Жълто слънце

1  Лъчите му топли и настояващи,
    с които ме прегръща -
    кара нещо в мен да се преобръща.
    Иска да се обърна
    и с моя нежен поглед аз да го прегърна.
 
 2 Ах,тъка ме радва то,
    че няма друго като него!
    Погледнеш ли го ти,
    огнени ръце към теб протяга,
    за да ти се отблагодари!

 3 Толкова е жълто и красиво,
    че все едно е живо.
    Сутрин рано то първо ни казва:"Добро утро",
    а вечер-"Довиждане и до следващото утро!".

 4 Всеки ден ни гледа от високо
    и без милост пак ни заслепява.
    Кара ни да изгаряме жестоко,
    сякаш сме в Мароко!